Какво е да си студент в Creative Media and Game Technologies в Saxion? Историята на Слави Стоев
Saxion University of Applied Sciences е един от най-големите университети по приложни науки в Холандия и предлага на своите студенти отлично практически насочено образование. Програмата Creative Media and Game Technologies, която е комбинация между дигитални технологии, гейм дизайн и анимация е много популярна сред международните студенти, включително и сред българите. Представяме ви интервю с наш студент, Слави Стоев, който вече е за 3та година в Saxion и успешно се справя с обучение.
Представи се за нашите читатели.
Здравейте, казвам се Слави и съм от България, Габрово по-точно. От малък се интересувам от игри, компютърни и настолни, и те завземаха по-голяма част от свободното ми време като по-малък. Това може да ви прозвучи клише, но в часовете по Информатика, открих, че харесвам да програмирам, и така се ориентирах към това, което сега уча: бившото Game Engineering, днес част от Creative Media and Game Technologies (CMGT), и съм трета година студент. Бих казал, че това не беше грешно решение, тук се научих да програмирам много по-добре и научих много от техническите страни на програмирането на компютърни игри... и болките, свързани с това. Бих казал, че имам още да уча и да трупам опит, но тласъкът от университета беше силен. Също така се интересувам от четене, игри на карти и ролеви настолни игри. Имам и други интереси, но това е достатъчно.
Разкажи ни за университета си - къде се намира, има ли някакви титли и награди, с какво се отличава?
Saxion University of Applied Sciences, или Университетa по Приложни Науки Саксион, се намира близо до центъра на града Енсхеде в Нидерландия/Холандия, близо до границата с Германия. Или поне главният кампус на университета.
Не съм точно сигурен какви точно титли Saxion има, но съм сигурен, че има такива, и се класира в челните 25 места в Холандия. Що се отнася до награди, студентите от университета често успяват да се докажат и да спечелят награди със своите проекти на регионално и национално ниво.
Саксион се отличава със своите кампуси на обучение в Енсхеде и някои други близки региони, и многобройните си студенти из тези кампуси. Заедно с това, Saxion предлага голямо количество разнообразни специалности като физиотерапия, програмиране, бизнес и текстилни технологии. Друго по-специално, което бих могъл да кажа е, че имат специалности, които се преподават напълно на английски.
Разкажи ни за твоята специалност. Каква е структурата?
Както споменах, моята специалност е бившото Game Engineering, днес част от Creative Media and Game Technologies (CMGT). Специалността ми се занимава с програмирането на игри главно, но това включва програмирането на начално ниво и по-късно с по-сложни предмети като изкуствен интелект за игри, физиката на играта, примерно отскачането на баскетболна топка като във NBA игрите, три-измерни (3D) графики и т.н. Общо взето, програмата обхваща много общи теми, в които можеш по-късно лично да се специализираш и научиш повече за тях. Това, обаче, не включва само неща, свързани с програмирането. Включва и някои предмети за дизайна на игрите, така като програмист, ти може да разработваш на някой инструмент за художник или чист дизайнер, или да създаваш една от главните механики на играта, т.е. едно от нещата, които правят играта забавна, като ти си човекът пред волана.
Не съм сигурен, как е точно сега, така като програмата е малко в преход от предишната структура, но знам, че ще е подобна на моята, и затова ще разкажа за нея. Всяка четвърт, или половин семестър, ще имате определени предмети за изучаване, на края на тази четвърт вероятно ще имате изпит над тях, и задания, които да предавате през тази четвърт. Но по-важното е, че в началото на тези четвърти ще имате за от 2 до 3 седмици да създадете игра (или продукт) като отбор от хора от същата или близка специалност (от CMGT). Тези проекти ще ви научат на това да работите в отбор, или ще ви пречупят. Но спокойно има поправки, ха. В последните 2 години няма да имате предмети, а по-дълги проекти, отборно или сами, заедно със стажове, продължаващи около семестър.
От това, което знам за прехода от Gaming към CMGT, което смеси Gaming и Art & Technology, за която програма, мога да кажа, се занимаваше главно със специални ефекти, във всички форми. Днешната програма, доколкото разбирам, включва и неща свързани с компютърните игри, но и за специалните ефекти, и всичко цифрово нужно, за да бъдеш generalist, или общо-практикуващ, в индустрията. Мога да кажа само, че можеш да се под-специализираш като програмист, художник или дизайнер, като някои предмети, които се изучават, се припокриват.
Защо избра точно нея?
Избрах специалността поради няколко причини: игрите са мой интерес, и наистина искам хората да се забавляват с моите игри, както се забавлявах с чуждите; защото програмирането е също мой интерес, който продължавам да развивам, и който е изключително търсен, независимо в индустрията на игрите или не; и накрая, защото беше на английски. Още не съм научил холандски и не знам дали някога ще успея...
Защо смяташ, че програмата има големи перспективи в бъдеще?
Защото индустрията на игрите е винаги разрастваща се, за игрите специално има много авенюта: традиционната индустрия на конзолни и мобилните игри за забавление; виртуалната и модифицирана реалност (VR & AR); така нареченият ‘serious gaming’, с цел подпомагането на болните или инвалидите или като образователни програми.
Дори и игрите да не са твоят главен интерес, винаги можеш да потърсиш подобна индустрия. Програмистите на игри може и да програмират за финансовия бизнес. 3D Художниците винаги се търсят и за архитектурни проекти. Знанията за дизайн могат и да се приложат и за много други продукти.
Кое ти харесва и не ти харесва в специалността?
Харесват ми общите теми, които изучаваме, и които ни дават малко опит от бездънната яма, която всяка тема представлява, като 3D графики и изкуствен интелект, което честно казано ми напомня леко на обучението в България. Но не ми и харесва това, че не можем да изучаваме и работим с тези теми и по-дълго време, така като на някои от тях едвам облизваме върха на всичко, което можем да научим за тях. Също така харесвам и учителите, преподаващи в Gaming, но за нещастие някои от тях, поради някои противоречиви теми, са решили да се сбогуват със Саксион.
Аз, лично, съм съгласен с учителите, и това е нещото, което не ми хареса в специалността, но както и да е, в момента не е важно. Друго, което мога да кажа, че не ми хареса бяха проектите, просто защото те те научават, по честно казано брутален начин за отборната работа и крайните срокове. Но в крайна сметка, съм благодарен за тези проекти, научават те на неща, които биха били много труден и нежелан урок иначе.
Трудно ли е обучението? Трудно ли се кандидатства?
Кандидатстването не беше особено сложно, поне за мен, въпреки че кандидатствах от България, без дори да стъпя на университетския праг преди това. То включваше стандартните неща: CV/резюме, диплома и мотивационно писмо. Допълнително обаче, трябваше да създам малка игра, която да изпратя като задание, това което последва бе интервю през Интернет и до няколко дни ме приеха. Ако имахте вече портфолио с художествени творби или компютърни игри, можехте и да пропуснете заданието. Днешно време за CMGT? Нямам представа.
Що се отнася до самото обучение, не бих казал, че е особено трудно, но това си е мое мнение, затова ще ви стоваря число. Горе долу, 80% от студентите програмисти се провалят или се отказват. Това може и да е стандартно число, но за мен бе леко поразяващо. Горе-споменатите проекти, може и да са лопатата, с която ще ви зарови програмата, но все пак ви подканвам да пробвате! Колкото и да е трудно, е забавно! Няма да ви е скучно поради разнообразието на програмата и винаги ще си оплитате главите в проблеми за разрешаване.
Имаш ли някакви планове за бъдеще? С какво би искал да се занимаваш?
Плановете ми за бъдещото не са много ясно очертани, но имам надежди да работя над интересни игри, големи или малки, и да се занимавам със създаването на механиките на игрите, създаването на инструменти за други, като примерно Autodesk Maya, и, може би, воденето на свой отбор програмисти.
Какви са финансовите параметри на обучението ти? Колко струва то и какви са другите ти разходи?
Обучението на година, за гражданин на Европейският съюз (или от Европейската икономическа зона), е около 2000 Евро. Възможно е и месечно плащане по 200 Евро за 10 месеца. За тези, които не са част на предните две групи, е около 7800 Евро. Мога да спомена, че има и стипендии, за тези извън двете групи, и за високи оценки.
Относно другите разходи, аз живея доста скромно, с 400 Евро на месец, 300 от които за наема на стая, и останалото за храна и други неща. Естествено 100 Евро невинаги стигат, но в тези рамки. Стаите тук обикновено са между 300 и 500 Евро на месец.
Възможни са и заеми и, така да се каже, стипендии, от държавата, но това изисква да работиш.
Лесно ли е да си намериш работа? Познаваш ли някой, който е студент и работи?
Мога да кажа, че ако не познаваш местният език, ще ти е много трудно да намериш работа, която можеш да балансираш с университета. 40-часови работни седмици са напълно изключени. Познавам доста студенти, които работят, някои от тях работят в местните заведения. Други, като немските студенти (нали споменах, че Енсхеде е до границата), знаят немски и работят в немската част. Предполагам, това е възможност за тези, които знаят немски.
Какъв е животът в университета и извън него? Има ли много международни студенти?
Животът в университета е такъв какъвто искаш да бъде, тих и спокоен, луд и шантав или стандартен и забавен. Университетът е достатъчно голям за това. Има множество студентски организации, в които да членуваш, въпреки че лично не членувам. Мога да кажа само едно нещо със сигурност, понякога е трудно да намериш къде да стовариш 6 студента заедно да работят над проекта си.
Градът е прилично голям, не е точно София, но има много места за развлечения, като барове, заведения, билярдни зали, и така нататък. Има и езеро с плаж в близост. Даже има и магазин за комикси, настолни игри, игри на карти и други колекционерски предмети. Малко места няма да намериш тук, но може и да проклинаш, че има само по едно! Също така не знам защо и може би само ми се струва, но имам чувството, че всеки ден, някъде има фестивал за нещо. Холандците не го приемат за странно, но буквално има фестивал всеки ден.
И да, броят на международните студенти е голям като число, но холандските студенти ни надвишават. Не е трудно да намериш международните студенти, но това наистина зависи от специалността ти и от сградата, в която се намираш.
