Световните класации на университети: Какво наистина ни показват класациите и как да ги разчитаме?
Много кандидат-студенти разчитат на световните класации за университети при избора на институция за висше образование. Две от най-популярните класации у нас са Times Higher Education и QS. Тази статия цели да разгледа методологията зад тези две класации, за да разберем до каква степен те са важни в избора на университет и какво стои зад номерчето на универсиситетите в тези таблици. Ако искате да разберете каква е историята на класациите за университети и кога са се появили за първи път, може да натиснете тук.
Нека разгледаме методологията, която стои зад класациите, които разглеждаме днес, за да видим защо медийното влияние и рейтингът на университети може да представлява проблем в света на образованието, ако не са разчетени правилно.
Ще започнем с класацията на Quacquarelli Symonds (QS) и ще се усланяме именно на тази компания като източник на методологията в рейтингите си. QS използва 6 показателя, за да измери постиженията и представянето на университетите, и след това да ги класира. Това са: (1) academic reputation, (2) employer reputation, (3) faculty/student ratio, (4) citations per faculty, (5) international faculty ratio и (6) international student ratio. Всеки от тези показатели има различна тежест върху крайния резултат като Academic reputation има най-голяма тежест – цели 40%.
Тук може да прочетете какво означава всеки един показател.
Times Higher Education използва двойно повече индикатори (13) за изготвянето на списък с университети с рейтинг. Тези фактори могат да се сформират в 5 групи: (1) teaching (learning environment), (2) research (volume, income & reputation), (3) citations (research influence), (4) international outlook, (5) industry income. Times Higher Education е единствената компания, която включва teaching като показател. Въпреки това, Times класира само университети, които имат над 200 издадени научни статии. Както в QS, всеки от показателите на Times има определена тежест върху крайния резултат в класацията.
За да прочетете как се измерват индикаторите на Times, натиснете тук.
Когато разглеждаме всички индикатори, които QS и Times Higher Education използват за класирането на университети, виждаме, че по-голямата част от методологията (около 60%) е базирана на научни проучвания и научноакадемичен труд. В списъците на QS 40% от класирането се определя от възгледите на академици в определена научна сфера (т. нар. академична репутация). 20% от рейтинга при QS е въз основа на цитати от научноакадемични произведения. При Times Higher Education общият процент, който разглежда академичната репутация на университетите е по-малък – възлиза на 32%. Въпреки това, друга част от методологията на Times (8.5%) е директно свързана с научноакадемичната дейност на универститетите (финансиране от научноизследователска дейност и резултати от научни проучвания).
Проблемът, че толкова голяма част от тези класации се фокусира върху научноизледователски труд е свързан с комерсиализация и изместване на фокуса на университетите от преподаване и социална отговорност към научни изследвания. Доказателство за тази комерсиализация е, че световните класации включват само 1% от всички университети по света. Интересно е, че точно този 1% от университети акцентира върху научни изледвания. Също така, не е тайна, че рейтингът на университетите е маркетинг стратегия за привличане на международни студенти. Освен това, много често сферите на научноакадемичен труд, според които университетите биват класирани не са всички сфери, които даден университет предлага. Това означава, че има случаи, когато даден университет е по-далеч в класацията или изобщо не е включен в нея, защото не специализира или не издава публикации в съответната дисциплина. Според доклад на UNESCO, дисциплини, които най-често биват изследвани са: Natural Sciences and Mathematics, Engineering/Technology and Computer Sciences, Clinical Medicine, etc. Съответно класациите могат да бъгат полезни за студенти, които се интересуват от гореспоменатите сфери, но ако те искат да специализират в международен бизнес, маркетинг, финанси, гейм дизайн, туризъм, IT или изкуство, рейтингът на университета няма да бъде релевантен.
Класациите за университети могат да изкривят общественото мнение и да бъдат подвеждащи. Например, един кандидат-студент търси конкретни критерии, за да вземе решение за най-подходящия университет. При такова важно решение няколко фактора имат значение, например: собствен стил на учене, интелектуални интереси, местоположение. Някои кандидат-студенти могат да използват класациите като по-бързо и по-лесно решение, за да намерят перфектната форма на обучение или университет. Но тези класации не измерват формата на обучение, не измерват уменията, които студентите придобиват в институцията, нито качеството на преподаване или времето, което се отделя на студентите в рамките или извън рамките на лекции и упражнения. Те не измерват и какъв период от време е нужен на завършилите да навлязат в пазара на труда и да си намерят работа по специалността. Затова е важно да бъдем изключително внимателни, когато преценяваме успеха на конкретен университет и да не се доверяваме на сляпо на класации, които са предимно фокусирани върху научни проучвания. Бъдете внимателни, защото образователните институции, както и държавите, и континентите са твърде комплексни структири и са изключително трудни за сравняване. Един размер или метод не отговаря на всички и варира от човек до човек. Всяко едно класиране и всяко едно сравнение крие ограничения, защото оценяването не е направено от всички възможни ъгли или перспективи, а само от малък брой такива.
Как да внимаваш при избора на университет?
- Не прибързвай с решение за твоето бъдеще, базирайки се изцяло върху световни класации за университети, защото те не вземат под внимание факторите, които вълнуват теб като студент!
- Не се доверявай на сляпо на класации и рейтинги, защото образователните институции, както държавите са твърде комплексни стуктури и трудно могат да бъдат сравнени!
- Помисли за нещата, които отговарят на твоя стил на учене и интереси, защото няма еднотипна мярка за най-добър университет, показателите варират от човек до човек!
- При колебание винаги може да се обърнеш към нас, за да помогнем в избора ти и заедно да изберем най-подходящият вариант за теб!
Ако искате да научите повече за двата типа университети в Холандия, може да натиснете ТУК.
Повече информация за акредитацията на приложните университети в Холандия, може да намерите ТУК.
Ако имате допълнителни въпроси или искате да кандидатствате в Холандия, може да се свържете с нашите консултанти ТУК.
--
Източници:
Fauzi, M. A., Tan, C. N. L., Daud, M., & Awalludin, M. M. N. (2020). University rankings: A review of methodological flaws. Issues in Educational Research, 30(1), 79-96.
Hou, Y. W., & Jacob, W. J. (2017). What contributes more to the ranking of higher education institutions? A comparison of three world university rankings. International Education Journal: Comparative Perspectives, 16(4), 29-46.
Koto, J., Wijaya, A. A., & Putrawidjaja, M. (2018). Inconsistencies and Doubtful of World University Rankings. Journal of Ocean, Mechanical and Aerospace-science and engineering-, 57(1), 5-11.
Marope, P. T. M., Wells, P. J., & Hazelkorn, E. (Eds.). (2013). Rankings and accountability in higher education: Uses and misuses. UNESCO.
Nelson, A. R. (2018). Ranking university innovation: a critical history. Entrepreneurship Education, 1(1-4), 1-10.
Quacquarelli Symonds (2019, June 19). QS World University Ranking. Methodology. Retrieved from QS Web site: https://www.topuniversities.com/qs-world-university-rankings/methodology
Shin, J. C., Toutkoushian, R. K., & Teichler, U. (Eds.). (2011). University rankings: Theoretical basis, methodology and impacts on global higher education (Vol. 3). Springer Science & Business Media.
Times Higher Education. (2019, September 2). THE World University Rankings 2020: methodology. Retrieved from Times Higher Education Web site: https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/world-university-rankings-2020-methodology
