Александра Белчева

Как премина кандидатстването, лесно ли те приеха и защо смяташ, че избраха теб?

Спомням си, колко бях притеснена, че кандидатствам в университет в чужбина. Беше ме страх какво ще стане ако ме приемат и какво ще стане, ако не ме приемат. Стресът не беше малко със сигурност, но, за сметка на това, е емоция, която не бих посъветвала никого да пропуска.

Получих имейл в рамките на 24часа след като документите ми бяха в системата на университета. Пътувах с шефа си и 2 колежки, когато изведнъж телефонът ми извибрира в ръцете ми и се разплаках. Накарах шефа си на спре колата, излязох и започнах да викам като 12 годишно момиченце, което беше спечило плюшена играчка от машина в лунапарк.

Разкажи ни повече за специалността, която учиш, отговаря ли на очакванията ти, интересно ли ти е?

Когато подреждах приоритетите и желанията си за кариера в 11 клас вече знаех, че има неща, които държа да науча. Исках да мога да помагам на хората, които нямат знания в определена сфера, исках да се науча да водя екип и да мога да решавам проблемите в него, исках да се науча да се справям сама в трудностите, които живота ми беше подготвил. Всичко това се случи, рано или късно, през последните 3 години, които изкарах във Fontys University of Applied Science.

Уча ICT and Business ( Information Communication Technology and Business ), което дава възможност да си част от екип с инжинери и да им помагаш създавайки ясна връзка с хората/клиентите и нещата, които трябва да се свършат. В началото, когато започнах първата си година нямах представа какво точно ознава моята специалност, още по-малко дали е за мен.

Моята специалност ми даде шанс да бъда част от много различни проекти и  занятия, където комуникацията е водеща, заедно с доверие и разбирателство. Първата година беше по-обща, което ми даде шанс да науча малко за програмирането, да напиша малко код и да разбера как един софтуерен инжинер мисли. Втората година прекарах затрупана в бизнес предмети – статистика, икономика, ексел, мениджмънт  и още много други. Те ми помогнаха да се науча как се ръководи проект и как да помогна на екипа си да успее да постигне целта си. По време на третата година се научих как да прилагам знанията си във всичко, което правя и твърдя, че наистина научих нещата, които исках да науча.

Кое ти харесва най-много в твоя университет? А какво не ти харесва?

Най-много ми допада връзката с хора от различни националности. За мен комуникацията винаги е било ключова и това ми даде шанс да опозная различни култури и традиции.

Бих искала да кажа, че няма нещо, което да не ми харесва, но... учителите са си учители. Без значение в кой град или държава се намираш, винаги ще има учител, с когото да имаш разногласия. Това се случи и при мен, което разбира се не значи, че университетът не е хубав, просто препоръчвам на всеки да се бори за това, което иска и да не спира да доказва на себе си и на околните колко много може да постигне.

Какви международни студенти има? Има ли българско общество?

Студенти има от всички възможни страни. Не знам дали е плюс или минус, но българите и румънците определено са по-голям процент от останалата част студенти.

Разкажи ни за града, в който учиш?

Кампусът, в който уча се намира в Айндховен (Eindhoven). Град, пълен с възможности за реализация, чужденци и не много забавления. Градът не е нещо особено, има паркове, улица с барове/клубове, няколко забележителности и прилично количество хора.

Как се придвижваш?

Първата година, в която дойдох да уча тук, приятел ми помогна да си купя колело. Вече почти 4 години това колело не ме е предало. Понякога ми се налага да ползвам градски транспорт, което не е никак трудно ако имаш карта (тя се издава много лесно), но предпочитам ако времето ми позволява да се придвиждам с колелото си.

Колко струва обучението и какви са разходите ти за квартира, храна и др?

Когато кандидатствах, таксата за уничерситета ми беше около 2000 евро на година. Доколкото знам, в момента таксата за първата година е по-ниска, а за останалите е пак горе долу толкова.

Квартирата  ми през първата година беше около 300 евро на месец, втората - 470. Храната е нещо много персонално според мен, но на мен ми беше достатъчно да отделям около 300 евро на месец за храна и даже успявах да спестя и да пътувам, без да се лишавам от нищо.

Какви са възможностите за финансова помощ /заем, стипендии, социално подпомагане/?.

Доколкото знам има възможност за заем, който се връща, също така има и помощ, която е около 350-400 евро на месец при условието че работиш 56 часа на месец и има условие за доходите на родителите. Според мен, това е най- добрият начин студент да се издържа.

Не мисля, че университетът предлага стипендии, но може и да греша.

Има ли възможности за работа?

Работа има, въпросът е дали ще искаш да го работиш. Не е невъзможно да се намери работа в склад, продукция, кухнята на някое заведение и понякога и в магазин за дрехи. Трудно е да работиш по специалността през първите 1-2 години, но после има шанс много врати да се отворят, ако човек е мотивиран да успее.

Какви са плановете ти след като завършиш? Смяташ ли да се върнеш в България?

Дала съм на себе си срок до края на 2020 година, за да реша какъв магистър искам да карам и къде. Имам идея да се прибера в България, защото знам, че образованието, което получих е напълно достатъчно, за да получа шанс да се реализирам у дома.

Защо избра UNIFY, доволен ли си и би ли ни препоръчал на бъдещите кандидат-студенти?

Първата ми среща с тях беше много приятна. Ако не се лъжа, беше по време на едно изложение, където бях отишла с един мой много близък приятел, който също учи в Айндховен. След като се прибрах вкъщи и споделих с мама, че искам да кандидатствам с помощта на тези хора, тя направи среща, за да бъдат обсъдени „по-важните“ неща.

Харесва ми начина, по който хората работят и грижата, която отделят за всеки студент. Помня как ми дадоха купчина съвети и ме изпратиха с голяма усмивка и пожелание за късмет. Случвало ми се е да се срещам и общувам с тях по време на образованеито си и те продължават да се все толкова лъчезарни и добронамерени към мен.