Константин Купенов

Трябва да започна с това, че без огромната и своевременна  помощ на Силвия Кирчева и Албена Василева от UNIFY София, аз нямаше да успея да се запиша в срок за кандидатстването. Изключителната организация на фирмата и тези две дами направиха възможно моята кандидатура да се изпрати в готов вид за по-малко от месец, малко преди окончателното приключване на подаване на документи към университета. А както се знае, кандидат-студентите започват процеса по изготвяне на документи  поне 4-5 месеца преди финалния срок. Друг съществен фактор за успешен прием е написване на убедително мотивационно писмо. Не трябва да пропускам колко важно е, според мен, написването му да проiзлиза истински от кандидатстващия, изтъквайки реалните подбуди към избора на конкретното образование. Самият факт, че от моя университет HAN of Applied Sciences не поискаха видео интервю, означаваше само, че емоцията и искреността, която бях вкарал в писмото си, не се оказаха напразно.

От малък обичам колите, техниката като цяло и макар да бях поел след училище към малко по-различен курс, то накрая се насочих към специлността  Автомобилно инженерство, което сега изучавам  в HAN of Applied Sciences. Това, което може би съм си представял една идея по-романтично в началото, е че образованието ще протича едва ли не главно под коли, оцапан целия в масло. Истината е обаче, че преди да дойде тази сладка част, трябва да положиш необходимите усилия. Ученето, скоростта и напрежението не са малки, все пак това е сериозна наука. Но това образование ти отваря много възможности.

 Ако трябва да зададем онзи чувствителен въпрос - "Има ли перспектива в България?" , то моят отговор е категорично положителен! Почти всяко западноевропейско образование в нашата родина намира все по-бързо приложения и то във все повече сфери. Що се касае до Автомобилното инженерство, там напредъкът е значителен, колкото и неубедително да ви звучи. Има много големи концерни, които от много години работят с високо квалифицирани кадри, като Sensata, например, и се разрастват в страната ни.

 Като говорим за българско общество в нашето градче Арнем, то бих уверил, че петък вечер можеш най-вече да разчиташ на своите колеги - българи. От нашата специалност всяка година новодошлите българи държат бройка от по 7-8 човека. Винаги можеш да разчиташ на тях.

Арнем е достатъчно динамичен, за да бъде наречен град, но също така и толкова спокоен в някои части, поради множеството си паркчета и околна зеленина.  Градът като площ е достатъчно малък, че да може да се обиколи с колело. Ако учите Автомобилно инженерство, то най-логичното е да си оборудван с една кола и да й се радваш, но истината е, че нямаш това време. Първо заради многото учене и второ заради абсолютно ненужните разходи. Моето решение е просто - пак се радвам на търкалящите се колелца, но в това време и спортувам, а това е важно. Ранна есен и лято се транспортирам с лонгборд и е супер, защото улиците са гладки като тепсия. А пък дъждовната втора половина на есента и зимата използвам колело, което дори можеш да си намериш на улицата. Перфектната оферта.  Забравих да отбележа, че градският транспорт също трябва да се избягва, тъй като е безсмислено скъп, а пък цената на билетите за влаковете е поносима, ако се отива на малка екскурзийка някъде за 2-3 дни.

Първата година да се намери квартира под 350 евро е трудно, тъй като няма много време за търсене, а пък и човек е все още неадаптиран към новата среда. Разходите за храна, битова химия и тук-таме кафенце, биричка се запазват горе-долу същите в рамките на образоввателния период. Варират между 200-300 евро на месец. Откъм транспорт, както споменах по-горе, едно отиване до Амстердам, без отстъпки или карта е 20 евро, тоест отиване и връщане излиза около 40 евро. Не е малко, но си струва от време на време да се поразглеждат интересни места из страната. Вече има много варианти и намаления, в които билетите излизат малко по-евтино.  Втората година вече човек има времето да си намери малко по-евтино жилище, като задължително трябва да започне да търси поне 4-месеца преди края на първата учебна година. Ако човек се сети да търси в последния момент, шансът  да живее в хостел началото на втората година, е голям. От опит го казвам!

От началото на учебната 2018-та имаше нововъведения от холандското Министерство на образованието, което намали годишните такси за университет на международни студенти наполовина. Така тази година студентите първи курс трябваше да платят 1,003 евро.

По отношение на работа и заеми има малко уловки. Студенстски заеми в Холандия не се дават, но за тази сметка, има много облекчения и варианти ако работиш. Студенти по Молекулярна биология, Химия, Автомобилно инженерство и Електро инженерство в първите две години е трудно да се работи. Натоварването на учене е много в тези специалности и освен да костваш съня си за нископлатена работа други варианти трудно се намират. Но отново зависи от човек до човек, някои успяват да вместят малко работа.  Хората със специалностите Комуникация и Бизнес нямат толкова голям проблем да съчетават и двете. По отношение на финансово подпомагане от държавата, в лучай, че работиш мин. 14 часа седмично минимум.  Тогава може да се кандидатства за т.нар. ДУО, което ти осигурява безвъзмездно средно по около 300 евро всеки месец до първите 5 месеца. Тази помощ като се надбави към заплатата, която получаваш, излизаш с едни прилични доходи. Но това може да бъде нож с две остриета. Много хора се увличат по паричките, които започват да изкарват и пренебрегват ученето и  често после не успяват да наваксат. Това стана с много мои колеги от Автомобилното, които се опитаха да съчетаят  и двете. Интересното тук е какво се случва след този 5 месечен период.  Правилото е, че парите, получени след първите 5 месеца, остават безвъзмездни, ако завършиш бакалавъра си в Холандия в рамките на 7 години. Това изглежда предостатъчно, но истината е, че никога не се знае какво ще стане. Ако да кажем, учиш 3 години и през това време си взимал тези помощи, но си решил да се върнеш завинаги в България, то тези пари се считат вече за невърнат заем. Така че това е добре да се знае.

Мислейки за бъдещето си, то България е определено свързана с него! Истината е, че в никоя друга държава аз не се чувствам така, както в родната си страна. Но още по-мотивиращото и красиво е, когато и повечето ти сънародници около теб са убедени в това. Аз вярвам, че бъдещето на България зависи от квалифицирани, образовани млади българи, които внасяйки актуален ноу хау, ще променят тези тежки и износени неефективни структури, които са в момента. Определено виждам бъдещето си в нея.

Успех и светлина пожелавам по пътя на всички бъдещи студенти!

 С изключителни благодарности към всички, които познавам от UNIFY и на цялата организация!

Константин Купенов